Metallica [група]

История

Началото

Ларс Улрих, датчанин по произход, е барабанист и основател на групата.
Соло китаристът на Metallica Кърк Хамет. След успеха на групата той става един от най-копираните китаристи.

През 1981 година Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание The Recycler, в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, като още след първия разговор помежду им се оказва, че музикалните им идеи и интереси се припокриват напълно. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група(нарича се Phantom Lord) Рон Макгавни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на групата, което всъщност Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Кинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Кинтана предлага списанието да бъде кръстено „Metallica“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Metallica“ за своята група.

В началото Metallica се изявява като откриваща група на Ози Озбърн, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. 1982 бял свят вижда първото дългосвирещо демо „No Life Till Leather“. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — „Hit the Lights“. През 1983 година, малко след като материалът за първия студиен албум на Металика е завършен, китаристът Дейв Мъстейн е изгонен от групата, заради прекомерна употреба на алкохол и наркотици и несериозно отношение към репетициите. Като друга причина за неговото отстраняване се сочи свада между него и Хетфийлд, която дава това решение като резултат. На негово място идва Кърк Хамет, който дотогава свири в траш групата Exodus. Скоро след това Дейв Мъстейн основава групата Megadeth.


Класическият период

В средата на 1983, в състав Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън, Metallica записват своя първи студиен албум, озаглавен „Kill 'Em All“, който се определя като рождението на траш метъла. Първоначално той е щял да се казва "Metal Up Your Ass", но от музикалния лейбъл сметнали, че то е неподходящо за дебют и групата била принудена да измисли друго. Идеята за новото име била на Клиф. Звукът в тази творба е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи рифове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван до тогава. Басът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите групи и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа и уникален бас инструментал, част от който се използва в ръководствата и учебниците по бас китара. Песента, станала известна като "метъл химн", се нарича „Seek and Destroy“, която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра. Тя присъства в списъка с изпълнения на почти всеки концерт на групата и най-често го затваря. Но не и на концерта в България през юни 1999г. когато публиката е крайно разочарована от този факт.

С втория си албум „Ride the Lightning“ Metallica, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи много по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Metallica „Fade to Black“, представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. „Ride the Lightning“ е и първият концептуален албум на Metallica. Основна тема е смъртта, която е разгледана от всички гледни точки. Отварящата песен "Fight Fire With Fire" е свързана с атомните бомби и е явен протест срещу тяхното създаване и използване.

През 1986 година излиза албумът „Master of Puppets“, включващ осем мрачни и агресивни композиции. Той е отново концептуален и основна тема са манипулациите от всякакво естество - психически, социални, религиозни. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето „Orion“, съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии и написано изцяло от Бъртън. Много от феновете на групата, а и мнозинството музикални критици определят този албум като най-добрата творба на Metallica за всички времена и един от албумите-емблеми на метъл музиката.

Триумфът на Metallica е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като бусът, превозващ групата на турне в Швеция катастрофира. Останалите членове на Metallica се отървават само със стрес, но Бъртън се озовава затиснат под буса. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Metallica Джейсън Нюстед.

С новия басист през 1988 Metallica издават може би най-амбициозния си албум „...And Justice For All“. В него се намира инструментала "To Live Is To Die", посветен на загиналия Клиф Бъртън, съдържащ част от написана от Бъртън лирика в края на парчето. Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът „One“, написан по антивоенната новела на Далтон Трумбо „Johny Got His Gun“, е първото парче на Metallica, сдобило се с видеоклип. Клипът не е нещо особено по отношение на качество - той няма за цел да се превърне в средство за масово популяризиране на музиката на групата, а просто да илюстрира песента, и именно в това се крие неговата значимост.

" На границата между новата и старата Metallica - "Черният албум" "

След "...And Justice For All" следва дълъг преиод на затишие, преди да бъде издаден през 1991 година едноименният пети албум „Metallica“, известен повече като „Черният албум“, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Metallica са разочаровани от по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Metallica балади — „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата. Но определно тази творба запазва тежестта на музиката, присъща на своите предшественици, затова спокойно може да бъде причислена към класиките на групата.

Променената Metallica

След ново продължително затишие Metallica издават своя шести студиен албум „Load“ през 1996 година, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни. Стиловата ориентация е продължена и в „Reload“, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си „Load“.

Проекти

В стремежа си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове, Metallica издават двоен албум, изцяло с кавъри на групи, вдъхновявали ги през годините. Половината от тях са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове (от „Kill 'Em All“ до „...And Justice For All“), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Metallica изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги карат да звучат като техни собствени.

В период на творческа пасивност Metallica издават пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999 година „S&M“ представлява лайв-албум, записан по време на двата концерта на бандата със Симфоничния оркестър на Сан Франциско през април същата година.

Въпреки че групата е обвинявана в комерсиализация и в тотална промяна на стила, като стремеж да изглеждат атрактивно съобразно с новите модни тенденции на световната музикална сцена, концертите им и до днес са незабравими събития. Те се посещават от десетки, понякога стотици хиляди фенове и почти всяка година Metallica оглавяват най-големите рок фестивали по света. Концертите са енергични и дълги, а в сетовете преобладават най-големите хитове на четворката, като често в изпълненията присъства и много импровизация, така че познатите мелодии звучат и като нещо ново, без обаче да се изкривява основната структура на песните. Изпълненията на живо се отличават и с множество пироефекти и светлинно шоу.

През 1997 година по време на цялото турне Metallica представят шоу, при което в края на концерта се разрушава цялата сцена, включително прожекторите, а голяма част от апаратурата буквално се взривява. В този добре планиран и подготвен театър играят истински актьори и каскадьори. Сцената се превръща в горящ ад, падат прожектори, хаосът е пълен, тичат хора, обгърнати в пламъци и надаващи ужасяващи писъци. След това всичко утихва и настава пълен мрак и тишина. Минута-две по-късно музикантите се появяват отново и се извиняват за инцидента и за уплахата, която са причинили на публиката. Последните няколко песни групата изпълнява на малък подиум, останал в средата на разрушената сцена и при осветление от няколко крушки. Тази суперпродукция струва два милиона долара на седмица според барабаниста Ларс Улрих. Съществува и DVD, заснето по време на концерт от турнето във Форт Уърд - Тексас. През 1999 Metallica изнасят концерт в България в гр. Пловдив.


Оттеглянето на Джейсън Нюстед

През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, басистът Джейсън Нюстед обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект „Echobrain“. Няколко месеца по-късно фронтменът Джеймс Хетфийлд постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на групата е сериозно застрашено. След края на лечението си Хетфийлд се завръща и Металика започва работа по своя нов албум, като бас партиите са изсвирени предимно от продуцента на албума Боб Рок. Записите на албума са завършени, когато към групата се присъединява бившият басист на Suicidal Tendencies и Ози Озбърн Робърт Трухильо, а по ирония на съдбата присъединилият се към Voivod Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала Ozzfest 2003. Същата година новият албум „St. Anger“ е издаден и печели награда „Грами“ за най-добро метъл изпълнение.




Последни изяви
2008 ще бъде запомнена като една от най-добрите години за феновете на Металика. През май групата пуска сайт в който пускат семпли от новият си албум. Семплите звучат много добре, но по тях не може да се съди нищо. Работата по албума върви спокойно и по график. Робърт Трухильо - новият басист на Металика записва за първи път с Металика. През юли Металика се завръщат в България - 9 години след първата си изява в Пловдив, машината Металика изнася концерт на 25.07.2008г. Това е събитие с невиждани мащаби за метъл феновете в България. Мястото е ст. Васил Левски, където от години не е имало концерти, камо ли рок концерти. Подгряват The Sword и Down - групата на Фил Анселмо (екс. Пантера). Към 21ч. на 25.07. над целия център на София се разнасят звуците на Ecstasy of Gold, публиката подивява, всички тръпнат за машината, минутка по късно се чуват първите акорди на Creeping Death, в този момент се сбъдва една от мечтите на 50 000 души - Металика излизат на сцената. Следват 2 часа невиждано шоу. Плейлиста е съставен изключително от класики на групата - Ride the Lighting, ... And justice for all, Enter Sandman, Master of Puppets, For Whom The Bell Tolls са само част от невероятния сетлист. Изненадата на вечерта е Motorbreath, парче, което групата свири рядко. В България рядко може да се видят единни хора, но в тази вечер 50 000 души пяха в един глас, 50 000 души изпитаха груповото вълнение, щастие и удоволствие чрез пеенето на Nothing Else Matters, 2 парчета по-късно отново всички са готови да умрат от кеф на пироефектите, които предхождат One. С това концерта "свърши". Да, но не. Още веднъж 50-те хиляди гърла са единни - "Металика, Металика" огласят целият стадион и околията. Групата се връща, никой не усеща как минават Last Caress и Stone Cold Crazy защото всички очакват само едно нещо. 25 години по-късно. Стотици изпълнения по-късно. Един от малкото концерти които не завършват с химна Seek And Destroy е този в Пловдив през 1999, но Металика помнят това. След Stone Cold Crazy, Джеймс пита публиката, дали не забравя нещо, както 9 години по-рано всички крещят "Seek And Destroy, Seek And Destroy", тогава настъпва заветния момент! Машината заработва за последни минути в тази вечер, а стадиона е на крака, които са заети с пого, подскоци, а гърлата с викове. Накрая следва дълго разделяне с феновете и край - концерта свърши. Много хора, включетлно и аз излизат от стадиона без въобще да знаят какво правят - просто ходим. 20 минути по-късно осъзнаваш, че си присъствал на сбъдването на една мечта и то какво. Няма спор, че това е най-големият, най-бруталният, най-посещаваният най-концерт в България, Металика не случайно са МАШИНАТА.

След това започва чакането за новият албум. Има обещания за връщане към "корените" на бандата. Много хора са настроени скептично, но все пак на 21.08 всички метъл фенове по света с нетърпение изслушват The Day That Never Comes, който обикаля света за часове. Специално в България е представен на 22.08 в 10ч. сутринта по радио З-Рок. Противоречиви са мненията за The Day That Never Comes. Много хора го приемат изключително добре, но скептиците казват, че е бледо копие на One.
Няколко дни по-късно излиза My Apocalypse. За много хора, включително и мен, това е безспорно доказателство, че Металика-та, която обичаме се е върнала. Това е най-траш парчето на групата за последните 20 години.
Седмица по-късно Cyanide подтвърждава добрите подозрения за албума на макс.
Още седмица и на 8.09.2008 излиза The Judas Kiss, парчето което отнася главите и прави следващите 4 дни още по-трудни за сдъвкване.
На 12.09 The Day That Never Comes най-накрая дойде - Металика изкарват един истински траш албум. Няма ги жалките тенджери на Ларс от 2003г., няма го ужасният глас на Джеймс от предните години, а както разказва групата няма го и напрежението от предния албум.
Албума разбива всички класации по продаваемост - за три дни продава 490 000 копия само в САЩ. На 27.09 албума е на първо място в класациите Billboard Top 200, Billboard Comprehensive Albums, Top Rock Albums, Top Hard Rock Albums, Top Modern Rock/Alternative Albums, Top Digital Albums, Top Internet Albums, Top European Albums, Tastemakers, и Hot Mainstream Rock Tracks ("The Day That Never Comes"). На 24.10. албума става платинен в САЩ, а преди това и в Нова Зеландия.
В момента групата е на турне на което представя албума. Всичко е прекрасно за тях, както и за феновете, а ние можем само да се надяваме, че ще спазят обещанието си да ни представят новият си албум и то да е скоро.



---------------------------------
Всичко освен "Последни изяви" е взето от БГУики, а "Последни изяви" е лично мое дело :).

Една от най-великите групи на всички времена!