Eх, аз ли ще съм първа, ми хубаво искрено се надявам да не съм само аз де
Цял живот човек търси отговорите…разстлиства отново и отново старите вестници и търси решение на проблемите си…Иска да знае какво го очаква…но понякога дори това не е достатъчно…Аманда Блейк, университета “Брануел”/ Кънектикът- Къде, дяволите да го вземат е Аманда? - развика се побеснял от ярост главния редактор на студентския вестник – Бо Максуел. – Нейната статия ни е нужна. Как ще сглобим новия брой без нея. Някой въобще обади ли и се? – крещеше из цялото помещение той.
- Добър ден. – усмихнато поздрави Аманда на влизане в стаята.
- Бъзикаш се нали? – възнегодува той. – Къде е? – погледна я злъчно той.
- Кое? – не разбра невинно тя, оставяйки си съвсем спокойно чантата, която носеше през рамо на близкия стол.
- Нарочно ме дразниш нали? – впи в нея гневния си и вечно недоволен поглед той, а тя само кимна усмихнато, бръкна в чантата си и извади от там някаква папка и му я подаде.
- Най-накрая…Народе вече имаме и Зодиите.- вдигна над главата си папката той. – Хайде на работа, да сглобим този брой…некадърници. – кресна за пореден път Бо и се отправи към стаята си.
- Аманда, Аманда… - спря я насред тръгването някакво слабо момиче, с изпито лице, невероятни сини очи и тъмно руса коса- беше нейната колежка Стефани Грейс. – Какво пише за зодията ми този път? – полюбопитства тя.
- Ха…идея си нямам…- тя я погледна учудващо. – Как да ти го кажа, Стеф, не правя някви супер смахнати изчисления – просто сядам, измислям си какво ще се случи на родените под еди кой си знак и пиша, смахнато нали? – обясни тя, окачвайки връхната си дреха на закачалката.
- Но…ти винаги познаваш. – изуми се тя.
- Моля? – погледна я с пъстрите си очи Аманда.
- Ето… - тя се просегна и взе последния излязъл брой, разгърна го набързо и отвори на ЗОДИИТЕ. – Това е от миналата седмица: “Водолей: очаквайте изненади във Вторник...” А миналия Вторник леля ми от Австралия се върна с подарък ново порше…- ококори очи тя – Добре не си убедена….ето това: “Внимавайте…вероятно ще се разоболеете от лека настинка към Петък…” и наистина в Петък истинах…
- Да…имам работа Стеф… - реши да спре абсурдите тя, като се захване с нещо само и само да се отърве от нея.
- Ами това..- тя обаче я догони. – “Зодия Лъв: Член от семейството ви ще почине…”
- Стига! – повиши тон Аманда. – Това са глупости, казах ти как ги пиша – измислям си ги. Ок? – Стефани недоволно кимна, сгъна вестника и си продължи по пътя дълбоко засегната.
Аманда вече можеше да си отдъхне – не понасяше досадниците. Сега поне пожеше да спокойствие да се отпусне на невзрачното си бюро в дъното на стаята. Да, когато бе започнала работа в студентския вестник се надяваше на по-голяма работа от това да си измисля зодии, но и това бе начало. Какво тя печелеше от всичко – когато след 3 години излезе от този университет щяха само да я питат работила ли е преди във вестник, не какво…в досието и си оставаше, че е отчитала работа, па макар и толкова абсурдна. Тя остави чантата си върху бюрото на своята колежка по съдба Лейла Дейл, която я бяха набутали да пише конлонката с вицовете, но странно нея днес я нямаше…а тя бе съвестна рядко отсъстваше. Това трябваше да се провери:
- Гънър…- спря минаващия на близо редактор тя. – Случайно да знаеш къде е Лейла? – погледна го изпитателно тя.
- Ол, много тъжно наистина…дядо и от Ричмънт е починал. – обясни мрачно той и сетне продължи по пътя си.
Аманда поседя за секунда, замисляйки се…”Горката Лейла…”, после незнайно от къде и хрумна нещо и тя се провикна към отдалечаващия се Гънър:
- Хей…знаеш ли коя зодия е тя?
- Не знам….мисля, че Лъв. – обясни забързано той.
***Чук, чук .- чу се дискретно почукване на вратата.
- Влез. – избоботи важно собственика на стаята – “Вероятно пак някой досадник, който ще ме занимава с глупости” – помисли си на ум той.
- Сър… - покорно наведе глава при поздрава натрапника.
- Казвай. – важно заповяда той.
- Мисля, че трябва да видите това. – рече той и му подаде някаква тайствена папка, която с голямо недовлоство се наложи да поеме. Той я разгърна важно, под нетърпеливия поглед на доставчика. Очите му играеха по страница…за чиято информация вече можеше да каже, че му е безинтерестна…когато стигна до това име …
- Аманда Блейк? – изправи се изумено от стола той, момчето кимна. – Ха, май си намерих ме нов Айзък Мендес… - захили се зловещо той, неоткъсвайки поглед от снимката на младо 21 годишно момиче с кестенява коса и пърсти очи. – Намерете я.
/следва продължение.../П.П. За който не знае да разясня, че Tabula Rasa значи от латински "чиста дъска" или ново начало един вид. По-нататък ще стане ясно защо избрах това име.
Сря Окт 10, 2007 11:43 am
. Ще видя може да пиша ако ми дойде вдъхновение. И миси *черви се двойно*
svir
